Община Две могили

+ - =

Музеи

Къща - музей Филип Тотю

     В чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю и 1300 годишнината от създаването на българската държава, къщата която е обитавана от този неукротим български дух и в която е престанало да тупти едно голямо сърце е превърната в музей.

   За Филип Тотю

     В селищата, пряко свързани с живота на видни личности, ролята на запазеното от народната памет е особено голяма. Така е и в Две могили. На човек му се струва, че преданията за войводата са неразделна част от самосъзнанието на хората. Всеки знае, че войводата тук свива ново семейно гнездо и в него дочаква последния си дъх. В народната памет е останало и това, че пред своята бяла къща той обичал да разказва за славни хайдушки подвизи. Вещите в къщата-музей пренасят в атмосферата на онова бунтовно време, в което подвигът на легендарният поборник бележи националната история. Не е нужно човек да притваря очи, за да си представи набитата фигура на войводата пред къщния праг с поглед впит в посока към хайдушкия Балкан.

     Легендарният войвода умира беден и предаден от сина си и бойните си другари. Сподвижникът на Раковски, приятелят на Ботев и Левски, легендарният войвода Филип Тотю, който 25 години всява страх и ужас в турците, след Освобождението през 1878 г. до смъртта си през 1907 г. е изоставен от нявгашните си другари по оръжие, предаден от син и братя и прекарва живота си в мизерия. Всъщност не е ли това началото на черната българска традиция на политическата неблагодарност? Странен е този обрат за човека, който има 4 смъртни присъди и три пъти бяга от затвора.

     Филип Тотю е роден на 10 април 1830г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг и бил кръстен Тодор. Майка му е племенничка на друг борец за национална свобода, търновеца Велчо Джамджията, а към рода на чичо му принадлежи прословутия банкер Атанас Буров. Умирали децата на родителите му преди него. Предсказали на майката, че ще роди син, силен и знаен. И той се родил. Родил се с риза за почуда на селяните. Кръстили го на баща му - Тодор - такъв бил обичая за първите деца, когато родените преди него, са починали. Още едно чедо от рода на Буро Гъбенчанина. На него трябва да е взел нрава си Тотю - неговата храброст и сила. Непокорен, буен израснал той. След време се задомил, както му е редът. Надявали се родителите му, че като създаде семейство ще улегне и ще бъде кротък и мирен стопанин. Но нравът си е нрав. Теглел го е към хубаво оръжие и добър кон. Идват и първите сблъсъци, защото той не е тихият и отстъпчив поданик на падишаха. Арести, затвор, бягство от там. Поемане по пътя на хайдутина. Идва и легендата за неуловимия Тотю - вече Филип Тотю. Сам раздава право - по хайдушки.

     Известно е, че като войвода на чета Тотю сам избира и възпитава своите сподвижници. Искал от тях да бъдат корави и издържливи, да бъдат точни стрелци, верни другари. Да знаят много добре турски език, да са по един от махала, къщите им да са в покрайнините, да са влиятелни личности в родните места. Но хайдутството крие рискове и опасности. Обградени веднъж в къща в Кортен, която била запалена от преследвачите, Тотю и другарите му се хвърлят с ножове да пробият обръча, но са ранени и заловени. Тежки дни се зареждат в Сливенския затвор, но още по-тежка е присъдата - смърт чрез обесване. Спасяват го и сега храбростта и съобразителността - както много други пъти – той успява да избяга от затвора.

     Вестта за Тотювата храброст се носи от уста на уста из всички краища на поробеното ни Отечество. Славата и известността на „опасния гяурин” стават причина турската войска да се вдигне на крак и да заварди всички пътища. Това принудило войводата да премине временно отвъд Дунава. И така през 1864г. българският хайдутин се прехвърля в Румъния под името Ради. Работи като градинар, но скоро разбира, че тази работа не е за него. Закипява хайдушката му кръв и той се озовава в средата на българските революционери и емигранти. Спечелва доверието на Раковски, под чието властно и обаятелно влияние се отдава на идеята да се бори за свободата на България. Завършва първият период от дейността му - на волен хайдутин, чиято единствена цел е да мъсти на народните подтисници.

     Идеологията на Раковски предизвиква прелом в душата на Тотю. Сега той разбира, че цел на борбата е не личното отмъщение, а народната свобода. Животът на войводата е текъл според неговия характер и убеждения. Едни думи на Филип Тотю разкриват неговото посвещение на свободата: “Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде...”. Не го убиват. Съдбата му не е била такава, но повежда първата чета, която трябвало да разбуди в душата на българина решителността да преодолее страха. Ражда се идеята с чети да се повдига духа народен и тъй да достигне до идеята за въстание. През май 1866г. дванадесетина млади мъже тръгнали от Влашко с войводата Филип Тотю през Дунава и преминали в България. Следващата година – 1867, планът на Раковски трябвало да получи своето осъществяване чрез две чети - на Панайот Хитов и Филип Тотю. Около 30-40 били момчетата на Тотю войвода. Този път премеждията не закъснели. При с. Върбовка, Павликенско в местността „Пустията”, четата, обградена в малката горичка, водила ожесточен бой. С 12 души Филип Тотю успява да излезе от обкръжението. Тази битка слага началото на великата освободителна епопея. Захари Стоянов дава кратък, но правдив отзив за значението на това събитие: “Тази битка, станала на 19 май, в събота, к, после пладне. Българските историци трябва да забележат добре този ден, този знаменит ден, ден в който за пръв път се сражават българи с турци, по начин, самостоятелен, с патриотически цели. Тук тази горица „Пустия” роди думата „комита”.

     ... Никога вече Филип Тотю няма да преживее такова изпитание, но ще стане кумир за много поборници на свободата. Ще бъде търсен пак за войвода, но преживяното веднъж няма да се повтори. След Върбовка идват боевете на живот и смърт на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Жертвите вече стават много, но те не  са напразни.

     През юни, 1876 год. Филип Тотю е назначен за главен войвода на българските доброволчески чети в Сръбско-турската война. Водейки десетки сражения с елитните табори на Осман паша, четниците, начело със своя предводител, си пробиват път от Кладово към Врачанския балкан с намерението да се слеят с ботевата чета. Уви, четата на Ботев е вече разбита. След прекратяването на войната четниците на Филип Тотю образуват гръбнака на българското опълчение.

     И днес се мълвят легенди за страховития комита и четнически войвода от великотърновския край в борбата срещу турците - страшилището на Османската империя. Бил е един от най-смелите борци за народна свобода, съратник на Левски, Ботев и Раковски. Изтъкнат националреволюционер от епохата на Възраждането, той до края на живота си остава в плен на хайдушкия романтизъм. Носели се предания, че куршум не го лови, скачал като ламя, имал свръхестествени качества, надхитрял турците и се измъквал от обкръжението им, бягал невредим от затворите.

     Възрастта и изпълнения с изключително напрежение живот си казват думата. На 22 март 1907 г. непокорното сърце на войводата престава да тупти. Той е погребан в двора на църквата в Две могили - израз на най-голяма почит и признателност. Присъстват много хора от Русе, Две могили и негови съратници. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: "Умря страшилището на турската империя". Над гробът му е издигнат паметна плоча. През 1973 г. признателните потомци изграждат величествен паметник в центъра на града. Голямата бронзова фигура на "хвърковатия" войвода, устремена напред, напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.


     „Какво значат нашите страдания,о,народе,

     Ако краят им е добър за тебе,о,Българийо!

     Какво значат страданията на едного,

     Ако има намаление на страданията на всички”

                                                Филип Тотю

 
Правна информация :: Лични данни
 
Проект “Модерна и ефективна администрация в община Две могили”. Договор №A-09-31-38-C/12.06.2009 г.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския Социален фонд
Copyright © 2010 Община Две могили. Всички права запазени.